Твърдите битови отпадъци са цивилизационен проблем и един от най-големите екологични проблеми на съвремието. Образувани в резултат на ежедневната ни дейност – в домовете, офисите, търговските обекти и др. Tе съдържат разнообразни материали, които при неправилно управление могат да замърсят почвата, водата и въздуха, да навредят на човешкото здраве и да влошат качеството ни на живот.

 

Концентрацията на населението в обособени райони на живеене и производствената му специализация предизвиква отделянето на специфични битови отпадъци. Образуването на отпадъци до известна степен е свързано и със степента на социално-икономическо развитие на обществото. Ускоряването и задълбочаването на урбанизационните процеси предизвиква проблема с генерирането, преработката, съхранението и обезвреждането на тези отпадъци. Независимо от това, тяхното неконтролируемо изхвърляне и натрупване оказва негативно въздействие върху компонентите на околната среда, поради рискове от увреждане на човешкото здраве и създава неприветлив вид на населените места. Решението на проблема "битови отпадъци" може да се търси в поставянето му под контрол, т.е. чрез правилното им управление.

 

 

През 1992 г. в Рио де Жанейро,- Бразилия, 172 държави подписват декларация "Дневен ред 21" (Agenda 21), известна още като "Срещата на върха на Земята". Те формулират принципи за управление на околната среда, ангажирайки се с прилагане на екологична, икономическа и социална политика на местно ниво, насочени към постигане на устойчиво развитие. Този амбициозен план за действие представлява първия глобален опит да се обединят усилията на правителства, международни организации, бизнес, гражданското общество и отделни индивиди за постигане на устойчиво развитие. Програмата поставя основата за цялостно управление на околната среда, като формулира принципи и цели за балансиране на икономическия растеж, социалното равенство и опазването на природните ресурси за бъдещите поколения. 

 

"Среща на върха на Земята 2002 г." в Йоханесбург представлява важна стъпка в глобалните усилия за постигане на устойчиво развитие. Като продължение на Конференцията в Рио, тя цели да оцени постиженията и да определи нови стратегии за справяне с нарастващите екологични предизвикателства. В приетата политическа декларация се подчертава необходимостта от международно сътрудничество за адресиране на проблеми като климатичните промени, загубата на биоразнообразие и недостига на ресурси. Членовете на българската делегация, като активен участник в срещата, са потвърдили ангажимента си към изпълнението на приетите решения и интегрирането на принципите на устойчивото развитие в националната политика. По този начин България се присъединява към международната общност в търсенето на решения за най-наболелите екологични проблеми.

 

Предвид нарастващата значимост на екологичните въпроси и стремежа към устойчиво бъдеще, Международната организация на върховните одитни институции (ИНТОСАИ) активно насърчава Върховните одитни институции (ВОИ) да участват в процесите на разработване и изпълнение на национални стратегии за опазване на околната среда. Чрез своите одитни дейности, ВОИ целят да допринесат за по-ефективното използване на публичните средства, предназначени за екологични проекти, както и за повишаване на прозрачността и отчетността на държавните институции в тази област. 

 

През 2001 г. в Отава, Канада, работната група по одит на околната среда към ИНТОСАИ, осъзнавайки нарастващата значимост на проблема с отпадъците, го определи като втори приоритет в своята дейност. С това решение работната група отправя препоръка към всички върховни одитни институции по света да задълбочат своите одитни дейности в областта на управлението на отпадъците, като обърнат специално внимание на регулаторната рамка и системите за надзор.

 

 

В България Сметната палата е Върховна одитна институция, която контролира изпълнението и управлението на публични средства и дейности чрез одитна дейност. Сметната палата извършва четири вида одити - финансови одити, одити за съответствие, одити на изпълнението и специфични одити, във всички области на обществения живот.

Народното събрание на България може, със свое решение, да възлага на Сметната палата да извършва до 5 одита годишно извън предвидените в годишната програма. Това означава, че като контролен орган Сметната палата има право да проверява как общините разходват средствата, осигурени от държавния бюджет за сметопочистване с цел подобряване на управлението и отчетността на публичните ресурси.

През последните пет години (2020–2024 г.) Сметната палата на Република България е извършила няколко одита на Община Асеновград. Към 31.12.2020г. са дадени препоръки за подобряване на вътрешния контрол и коригиране на установените неправилни отчитания. Дадени са 11 препоръки към кмета на общината и 7 към Общинския съвет за подобряване на нормативната база, вътрешния контрол и управлението на публичните средства. От 11-те препоръки, дадени на кмета на общината, 8 са изпълнени, 2 са изпълнени частично, а 1 не е изпълнена. От 7-те препоръки към Общинския съвет, 4 са изпълнени, 2 са изпълнени частично, а 1 не е изпълнена.

С оглед на посоченото по-горе можем да направим извода, че според Сметната палата община Асеновград извършва коректно своята дейност по сметосъбиране, сметоизвозване и коректно третиране на ТБО, както и действия по недопускане възникването на незаконни сметища на нейната територия.

На местно ниво областните РИОСВ и кметовете на общини са тези органи, които трябва да се грижат за опазването на околната среда според изискванията на международните принципи.

Дали това е така, оставяме на Вас да прецените.

 

Очаквайте следващата ни статия по темата!

 

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК