Много малко са хората, които истински осъзнават важността на изкривеното отношение на обществото към животните. В този материал ще ви запознаем с една спасителка - Анастасия Хариту, която е от малкото изключения, както и с нейната борба и мисия в спасяването на всички бездомни кучета в приюта и в гр. Костинброд.

Но как и кога започна всичко, и коя е Анастасия Хариту

Анастасия казва за себе си: “Аз не съм ангел и не се разбирам много добре с хората, но обичам да има справедливост”. Тя е председател на сдружението за защита на животните “Помогни и Спаси Живот.”  Занимава се с грижи за животни от 13 години, като преди това е работила доста неща, но винаги й е било трудно да работи в екип с хора, което водело до бързото напускане на позициите, които е заемала. 

Историите на приюта в Костинброд

Има много странни и интересни истории по света. Истории за добро, за лошо, истории чудати, а може би някои ще кажат - за луди дори. В кучешкия приют на Анастасия всяко куче има своята история. 

Когато пристигнахме в приюта, бяхме посрещнати от симфония от лаене. Всяко куче, голямо и по-малко, се бе втурнало към оградата, а опашките им вибрираха от вълнение. Толкова много се бяха развълнували да видят деца, че дори ни поуплашиха малко. Всяко едно от тях с, внушителните си размери и лай, който къде от радост, къде от гняв, ни показаха, че и те изпитват същите емоции като нас - хората. За съжаление ние, дали от неразбиране или от нежелание, отричаме тези емоции и често гледаме на тях като на предмети. 

Първата и най-запомнящата среща бе тази с Мечо, единадесетгодишен мъдрец с тъжна история, изписана в очите му. Въпреки тумора, който бе помрачил лявото му око, той ни посрещна с дружелюбна усмивка и не откъсна поглед от нас, докато не си тръгнахме.

Ейнджел - алабая също има трогателна и изключително тъжна история, която за нейна радост завършва добре и тя все още стои на почит, силна и горделива сред останалите обитатели. Намерена преди 2 години в потресаващо окаяно състояние, в готовност да бъде евтаназирана, днес тя отново бе на преглед. Всичко бе наред и тя се чувстваше спокойна да си бъде отново в къщи. 

От малка мечта до голяма кауза и раждането на едно сдружение

Анастасия винаги е обичала животните. Като дете е събирала бездомни кучета и котки, въпреки несъгласието на баща си. "Когато ходех на училище, ги събирах пред училището и ги носех в къщи", споделя тя с усмивка. Именно тази детска любов към животните я е подтикнала да създаде приют за бездомни кучета. А любовта към животните тя е научила от нейната майка.

Първото спасено куче на Анастасия се казва Лъки. “То бе инвалид и имаше нужда от специални грижи. Тогава разбрах, че мога да помагам на животните”, споделя тя. Решението да създаде неправителствена организация дошло естествено, когато броят на спасените животни започнал да нараства. “Където и да пътувах с колата, винаги нещо ми се изпречваше на пътя. Я ударено от кола, я слабо”, разказва тя. “Започнах да получавам сигнали за малтретирани, бити и всякакви лоши съдби, застигнали животните”.

Ежедневието в приюта: От какво се нуждаят обитателите му

Днес приютът на Анастасия е дом на около 100 кучета. Работата е непрекъсната и изисква огромна отдаденост. "Тези кучета не са мои, аз просто се грижа за тях, защото те си търсят дом", споделя Анастасия. Нейната мечта е всяко куче да намери любящо семейство. "Аз им давам любовта си, но не и вниманието, което иска всяко едно куче. Затова съм най-щастлива, когато успея да помогна на едно животно да оздравее и да намери дом", казва тя с искрена радост. Работата, която Анастасия и нейните помощници от 2-ма човека (съпруг и приятелка) извършват, е непрестанна и деноношна. Тя сподели, че почивки и ваканции няма. Работният ден започва в 6 сутринта и завършва по тъмно. 

“Ежедневно около 60 кг. храна ни делят от това да дадем на нашите четириноги приятели пълни купички и щастливи опашки”, споделиха доброволците. Ейнджъл, горда алабая с тъжно минало, се нуждае от специална храна, за да се възстанови напълно. Други обитатели страдат от алергии и също имат нужда от специфични диети. Освен храна, животните се нуждаят от лекарства, обезпаразитяване и най-вече от истинско човешко внимание. За целта са нужни доброволци, които да идват и да разхождат животните, за да могат да се социализират и да бъдат готови за новия дом. 

Анастасия е категорична: "Всяко решение, свързано с осиновяването на куче изисква огромна информираност, отговорност и тренировки." Ето защо и ние от екипа на “Красив Асеновград”, които напълно споделяме нейното мнение, започнахме информационна кампания по учебните заведения с цел да запознаем и научим децата на любов и грижи към домашните любимци и предотвратяването на тяхното изоставяне на улицата. 

Докато си говорихме с Анастасия, навън излезе Рая, игриво кученце, спасено от нелегален развъдник. "Рая е мое момиче, още е бебе и прави много палавотии", споделя с усмивка Анастасия. "Подадох сигнал за нея, но се наложи да я вземем, защото нямаше кой друг да се погрижи".

В заключение

Според Анастасия основната причина за големия брой изоставени кучета е безконтролното и нелегално развъждане, особено в селските райони, както и неадекватната работа на органите, отговорни за това. "Нужен е по-строг контрол и по-високи глоби за тези, които нарушават законите", смята тя. Решението, според нея, е в образованието на хората, както и в подкрепата на организации, които се занимават с кастрация и отглеждане на домашни любимци. 

Историята на Анастасия и нейния приют ни показва, че един човек може да направи огромна разлика в живота на много животни. С вашата помощ можем да създадем един по-добър свят за всички бездомни кучета. Станете доброволец, дарете храна или лекарства, споделете тази история с приятелите си – всяка ваша стъпка има значение!

Информация и дарителска сметка:

ФБ: Помогни и Спаси Живот / Help & Save a Life