В сърцето на Родопите, сгушено сред вековни борове, лежи село Косово – съставено от няколко махали, малко по площ, но голямо по дух. Село, което рядко попада в новините, но остава завинаги в сърцето.

Малцина знаят, че преди 1934 година селото се е наричало Шейтан кьой – име от османските времена, което означава „Дяволското село“. Две са основните версии за произхода му, а историите – повече от любопитни. Но хората тук не са се уплашили от миналото. Името се променя, но земята, обичаите и сърцатостта остават. Така Шейтан кьой се превръща първо в Шейтаново, а после – в Косово. Оттогава досега селото тихо, но смислено променя съдби.

Днес Косово е все по-живо. С всеки изминал ден животът се завръща, а старите къщи оживяват – не с глъч и бетон, а с тиха радост и човешка близост. Тук хората се поздравяват с очи, не с формалности. А дори когато се карат – си помагат. Съседът е рамо в нужда, а приятелството – ежедневие.

През лятото калдъръмените пътечки се изпълват с детски смях. Лагери, организирани от езикови школи, събират деца от цялата страна. Те рисуват, събират билки, месят хляб и се учат на плъстене – стар занаят, в който обикновената вълна оживява в ръцете на малките творци, създавайки невероятни произведения.

Сред тихите събития, които разказват много, е и курсът по земно строителство, воден от арх. Варвара Вълчанова. В рамките на няколко дни участниците се потапят в основите на този естествен и устойчив строителен подход – тестват почва, подобряват състава ѝ и научават как тя диша, съхне, задържа или изпуска влага. Без шум и бетон – с внимание към природата и човешкия ритъм.

Косово има и свое творческо сърце – арт-магазин „При школото“, разположен в долната част на старото училище. Там, сред усмивките на Елена и Венета, ще откриете бижута, картини, бродерии, ръчно изплетени чанти и покривала, както и уникални сувенири със селски гледки – всичко създадено от ръцете на местни художници и занаятчии, със спокойствие, топлина и душа.

В Косово и младите се завръщат – с мотики, със семена, със смели мечти. Създават градини, ремонтират къщи, планират, отглеждат и пазят. Защото тук не просто се живее – тук се обича животът.

Ако някой ден стъпите по калдъръма на това село, не бързайте. Спрете. Слушайте.
Пийте чай с местните. Поседнете край огъня. И ще усетите – Косово не е на картата. То е в тишината. В хората. В надеждата.

Присъединете се към нашата общност в Telegram тук