От пролетта на 2024 г. жителите на Косово се сблъскват с все по-остро безводие, което поставя под въпрос бъдещето в родните им домове.

Също като много други населени места в България, и село Косово бе застигнато от проблема с безводието тази година. Всичко започна от пролетта, когато дъждовните облаци сякаш отбягнаха планинските хълмове, оставяйки след себе си не освежаваща влага, а жадна земя. С настъпването на лятото и високите температури безводието започна да се усеща още все по-осезаемо. Бяха направени редица проверки на резервоара на селото, с което бе установено намаляване дебита на вода. Климатичните промени, като безмилостен враг, се оказаха една от причините за намаляващите водни ресурси на региона, а село Косово се оказа на първа линия. Но това не бе единственият проблем. Има и друг, който, макар да усъмни мнозина, все пак се оказа по-сериозен, а именно остарялата водопреносна мрежа и липсата на инвестиции в посока нейното обноявяване и модернизация.

В село Косово водопреносната мрежа е изградена през далечната 1930 г. от немски войници, които идват на лечение в региона, привлечени от чистия въздух в района. Те спомагат за изграждането на мрежата, която в най-добрите си дни е служела на почти хилядното население. Днес тази, вече тотално амортизирана мрежа, създава проблеми основно заради наличието на пукнатини. Проблемите започват от самия резервоар, минават през всички трасета, и достигат чак до къщите на хората. Хора, които отдавна са напуснали този свят, и къщи, чиито собственици просто не живеят там. 

С течение на времето става ясно, че проблемът с водоснабдяването е твърде сложен за самостоятелно решаване от страна на жителите. Сблъсквайки се с бюрократичните бариери на ВиК дружествата, от една страна, и с предизвикателствата на планинския терен, от друга, хората в селото са принудени да търсят алтернативни решения. Въпреки многобройните откази и забавяния от страна на институциите, съселяните не се отказват и започват да отстраняват авариите сами, да инсталират хидрофори и да монтират спирателни кранове. Тези самоорганизирани усилия обаче често водят до спорове за това кой метод е най-ефективен, което допълнително затруднява ситуацията.

Много жители на селото изразиха разочарование от бездействието на държавните институции и загубиха вяра в това, че проблемът ще бъде решен в скоро време. Те смятат, че поради малкия брой постоянно живеещи хора, нуждите на селото са пренебрегнати.

В село Косово загубите на вода поради амортизирана, зле поддържана или изобщо не рехабилитирана  водопроводна и ВиК инфраструктура, достигат 70%. Това, за съжаление, е една малка извадка на проблема, който съществува в цяла България. В национален мащаб ВиК дружествата средно отчитат загуби от над 80%, което прави Косово "златната среда...”. Всичко това води до дни, а понякога дори седмици, без достъп до питейна вода, а в най-добрия случай - до режим. 

Така стигаме до точката, в която е застрашено едно от най-фундаменталните права на човека – правото на достъп до чиста питейна вода. Резолюция № 64/292 на ООН категорично потвърждава, че "достъпът до безопасна вода и санитарни условия е основно човешко право", а държавата е на път да го отнеме. Като граждани на модерна, европейска държава, каквота България претендира да бъде, трябва да направим всичко възможно, за да обърнем тази тенденция.

Състоянието на ВиК дружествата в България е критично и освен стара, амортизирана мрежа, включва и недостатъчно квалифициран персонал и техника. Апелираме всички граждани - редовите хора, да бъдат по-активни и да не оставят нещата на произвола на съдбата, само защото “не виждат смисъл”. Нека се научим да изискваме от институциите адекватно отношение, отговори и да спрем да им позволяваме да потъпкват нашите човешки права. Нека се поучим от добрия пример, да запретнем ръкави, и да свършим работата сами. От нас зависи!

Присъединете се към нашата общност в Telegram