Асеновата крепост е средновековен паметник, чиято история датира още от времето на траките. Изградена е върху непристъпна скала първоначално като военно укрепление, а столетия по-късно превърната във висока крепост от император Юстиниян.

През времето на Ранното Средновековие тази част на Родопите попада на територията на Първата Българска Държава и същите крепостни стени пазят териториите от чужди нашественици. В подножието на скалите на Крепостта се създава средновековното селище “Стенимахос”, а през 13 век българският цар Иван Асен Втори укрепва и достроява крепостта.

Внушителното строителство е подпечатано с осемредов надпис, изсечен върху скалата. Този надпис става причина крепостта да бъде наречена Асенова, а съвременният град под нея се сдобива с името Асеновград.
 
Паметникът на културата разполага с наблюдателница, водохранилища, жилища за управниците на крепостта и убежищата им. Църквата „Света Богородица Петричка“, разположена вътре в Асеновата крепост, е първият храм в източноправославния свят, в който се появява кула. Първият етаж от нея е бил предвиден за крипта, но така и не е стигнал до подобно предназначение.

Сечени блокове от бигор съграждат същинския етаж на храма. Фасадата привлича с т. нар. "слепи арки" и каменния иконостас, типичен за средновековното изкуство.

Унищожителното Чирпанско земетресение от 1928 година е причината куполът на църквата да рухне, а голяма част от ценните стенописи са оставени на произвола на природата и времето. Крепостта обаче преживява и това. Няколко пъти е била реставрирана, а от около 20 години е и с действащ православен храм.

С оглед изброеното по-горе подобен обект би следвало да бъде от съществено значение както за местна, така и национална власт. Фактът, че е посещаван от десетки хиляди туристи всяка година обуславя и предпоставя нуждата от качествено и адекватно стопанисване. За съжаление след направения оглед от наш екип установихме, че това не е точно така. 
 
От видеото по-горе става ясно, че църквата е оставена на "самообслужване", и както ясно се вижда всеки "желаещ" може да остави своя отпечатък върху нея. Културен обект, включен в списъка на 100-те Национални Туристически Обекта, не се охранява по никакъв начин, оставен единствено на добрата съвест на посетителите! Трите жени персонал, находящи се на територията на обекта, с които успяхме да говорим, всъщност единствено събират такса "вход", без да напускат удобствата на билетния офис, в който, в зависимост от сезона, се радват на приятен топъл или хладен климат, рязко контрастиращ на външните условия. 

Защо казваме това - защото при въпрос от наша страна "не трябва ли някоя от вас периодично да стои на територията на самата църква с оглед предодвратяване извършването на въпросните злодеяния, на които станахме свидетели" - отговора бе "това не ни влиза в задълженията". Дали това наистина е така - предстои да разберем от формалния "стопанин" на обекта, в лицето на кмета на община Асеновград Д-р Христо Грудев, към когото ще отправим официално запитване.
 
Дори това наистина да е така, което разбира се би бил поредният пълен абсурд, действията на въпросния персонал не могат да бъдат оправдани. В крайна сметка това е твърде важен и ценен обект, на който не би следвало да работят хора, стоейки там просто заради "едната заплата". Проблемът на съвременното българско общество е, че никой не влага нужното вътрешно чувство на дълг и призвание към дейността, която извършва, а просто цели да "отбие номер" и да дочака края на работния ден!
 
Личното ни мнение е, че на подобен род обекти трябва да работят хора, които искрено милеят за опазване историческото им значение и слава с цената на извънредни усилия, "невлизащи" в длъжностната им характеристика. Това са обекти, носители на гордия българския дух и минало, а в конретния случай и свидетели на създаването на града ни, чието име произхожда от там.

Друг съществен проблем, освен безхаберието на персонала и авторските "произведения" на посетителите, е наличието на теч на покривната конструкция, който влошава състоянието на постройката и стенописите на църквата. По наша информация въпросният теч е бил адресиран в недалечното минало, но както ще видите сами той продължава да е налице и да бъде проблем. Това също ще бъде обект на нашия официален въпрос към общината, за което ще публикуваме допълнителна информация.
 
Апелираме към всички жители на Асеновград, както и останалите посетители на обекта, да не бъдат безразлични към съдбата му и да търсят отговори от компетентните институции, както смятаме да направим и ние.

Активното гражданско общество е ключът към разрешаване на проблемите, неглижирани от институциите, и само чрез него те могат да бъдат накарани да свършат това, за което получават своите възнаграждения от нашите данъци!

Източник: Сайт на Община Асеновград