Бабинден е български празник, отбелязван на 8 януари (или на 21 януари по нов стил) в чест на бабата акушерка в селото. Това е женски празник, на който се почитат бабите – жените, които помагат при раждане, и които в миналото са изпълнявали ролята на акушерки. Празнува се и за здравето на малките деца и родилките, и за предпазване от бабици – болест по кърмачетата (стомашно разстройство).

Вечерта срещу празника или рано сутринта на самия ден бабите акушерки посещават домовете на невестите, на които са бабували, т. е. помагали са им да родят. Бабата носи китка здравец, вързана с червен конец, мед, масло, просо и червена вълна. Тя окъпва своето бабинче (детето, което е изродила), намазва челцето му с мед и залепва на него от просото и вълната. След това го благославя с думите: да се румениш като таз вълна, да се гоиш като туй просо, да се роиш като пчели по пчелишник. За Бабинден бабата акушерка изплита на всяко дете чифт бели чорапки с вплетен в тях червен конец и пожелава да ги скъса със здраве. На новородените бебета дарява и елече.

Рано сутринта на Бабинден, още в тъмни зори, всяка булка с дете до тригодишна възраст отива в дома на бабата, за да засвидетелства почит и уважение към нея, носейки китка босилек, сапун, котле с вода и пешкир. Майките бързат да посетят бабата и да й „полеят” да се измие, защото от стари времена се вярва, че която първа направи това, нейните деца ще са живи и здрави. Жената целува ръка на бабата, закичва я с китката, дарява я с пешкира и й полива да си измие ритуално ръцете. Тя пуска сапуна отвисоко „за да върви напред детето”, а бабата оставя сапунът да се плъзне по ръцете й, за да се хлъзнат децата, т.е. да се раждат леко. Това се извършва под плодно дръвче, до трендафил или на дръвника. След поливането жените даряват бабата с риза, чорапи и й дават да пийне ракия и вино. Тя от своя страна завързва на дясната ръчичка на децата, които е изродила, червен и бял конец със сребърна пара и ги дарява с ризки и чорапки.

На обяд всички жени се събират в дома на бабата на весело и буйно пиршество около богата трапеза, на която има млечна баница, краваи; майките са донесли варена кокошка, свинско с праз, сарми с месо, бъклица вино и ракия. Прави се байрак от жилав прът и на него закачат пешкир. На трапезата се изпълнява интересен обичай – нареждат краваите на висок куп, а бабата се крие зад него с пожелание догодина хич да не се вижда, т. е. да се родят много деца. Тя прекадява трапезата, кади с керемида и под полите на жените, за да раждат повече деца. Бабата окача около врата си наниз от червени чушки, жените пеят песни, разиграват се сценки.

В периода на социализма християнската традиция и смисълът на религиозни празници и традиционните обичаи бе отнета, те бяха „обновени”, като им бе придадено ново съдържание. Така през 1951 г. Бабинден, по „стар” стил 21 януари, бе обявен за Ден на родилната помощ, на акушерките и гинеколозите. На този ден до днес почитаме всички лекари и специалисти, които помагат да се появи на света новият живот. Днес, когато времето на бабите акушерки е отминало, Бабинден е лишен от много от обредите си, но продължава да се празнува от по-възрастните, предимно в малки градове и села, и отново е свързан с много смях и веселие. Той се представя и от самодейни групи, както и на сцената на фолклорни фестивали.

Подобен е случая в село Дълбок Извор, община Първомай, където съвременните български будителки, в лицето на секретаря на читалище „Пробуда – 1908“ Жанет Карааргирова, както и нейните колежки, не спират да пресъздават и почитат традиционните български обичай, запазили ни през вековете. На днешния ден бе организирано пищно тържество, на което гости и жители на селото наблюдаваха пресъздаването на традициите и се потопиха в атмосферата на „бабуването“.

През вековете значението на бабите се е променило, но същността на празника си остава непроменена. Днес ние почитаме всички, които се грижат за здравето на майките и новородените - акушерките, гинеколозите, неонатолозите. Тяхната професия е не само призвание, но и изключително отговорна мисия. В миналото бабите са били носителки на тайни знания и умения, свързани с раждането и отглеждането на децата. Те са предавани от поколение на поколение и са били пазени като най-ценно наследство.

Днес тези знания са систематизирани и обогатени благодарение на научния прогрес. Съвременните акушерки и гинеколози разполагат с най-съвременна апаратура и методи на лечение, което позволява да се осигури максимална безопасност за майката и детето.

Въпреки това, човешкият фактор си остава от решаващо значение. Топлината, грижите и емпатията, които акушерките и гинеколозите проявяват към своите пациентки, са от огромно значение за преживяването на раждането. Много жени споделят, че именно благодарение на подкрепата на медицинския персонал са успели да преодолеят страха и болката и да изпитат радостта от майчинството.

На 21 януари имен ден празнуват:

Валери, Валерия, Максим, Максимилиан, Агнеса и Неофит.

На този ден се почитат и двама светци:

Преподобният Максим – роден в Цариград през 580 г. Той е известен с борбата си срещу монотелитската ерес, която отричала човешката природа на Иисус Христос. Свети Максим пише ценни философски трудове в защита на православната вяра. Заради борбата си с монотелитите е осъден и изпратен в заточение, където след тежки изтезания умира през 662 г.

Свети Неофит – роден в Никея (днешен Изник в Турция) по времето на император Диоклетиан. Той е един от християнските мъченици, който, след като избягал в планината Олимп заради гоненията срещу християните, се върнал в Никея, за да засвидетелства вярата си. Заловен и подложен на изтезания, той е убит с копие през 290 г.

Бабинден е не само празник на миналото, но и поглед към бъдещето. Това е ден, в който всички ние можем да изразим своята благодарност към акушерките и гинеколозите за тяхната всеотдайна работа. Нека пожелаем на всички специалисти здраве, сили и много успехи в тяхната благородна мисия, както и честит имен ден на всички празнуващи!

Източник: Българска Етнография

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК