Съществуват много легенди за произхода на мартеницата, датиращи от времената на Хан Кубрат. Той имал петима сина и една чудно хубава дъщеря – Хуба, на които завещал повелята да не се разделят и да пазят България. След смъртта на баща си, синовете бързо забравили бащината повеля и били победени от предводителя на хуните Хан Ашина. Той заграбил владенията им и отвел в плен Хуба, заедно с най-големия брат - Баян. Останалите, на чело с хан Аспарух, тръгнали да търсят нова земя, на която да се заселят. Хуба и Баян зачакали благата вест, която пристигнала с разпукването на пролетта, донесена от сокола на хан Аспарух.

В писмото той пишел, че е намерил райско кътче на юг от река Дунав, на което да се заселяти ще се заселят. Хуба и Баян избягали и достигнали водите на Дунав, но не знаели как да преминат на другия бряг. Баян взел бял конец, който Хуба вързала на крачето на сокола. Пуснали птицата да полети, но в този момент се появили преследвачи от хазарите, които започнали да ги обстрелват. Баян бил ранен от стрела и началото на конеца, който държал, почервенял от кръвта му. В този момент на другия бряг на реката се появил Аспарух с неговите войници. Нападателите, като го видели и побягнали.

Аспарух помогнал на Хуба и Баян да минат реката. Взел конеца от Баян и завързал белия му край с червения. Закичил всеки един от своите войни с късче от този свещен конец. След това застанал пред войската и признал, че той и неговите братя не са се вслушали в съвета на баща си и така са заплатили с кръвта си своето разединение. Заръчал червено-белият конец никога да не се разкъсва, защото тази окървавена нишка завинаги ще свързва българите по света в едно - да бъдем всички здрави, силни и щастливи.

Легенди и вярвания за Баба Марта

Старите предания обрисуват Баба Марта като своенравна жена с променлив характер, чиито настроения влияят на времето. Когато е ядосана, земята се сковава от студ и вихрушки, а когато е усмихната – слънцето грее топло. Според една легенда, братята й Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари) изпили общото им вино, без да й оставят, което я разгневило. Друга история разказва за козарка, която избързала да изведе стадото си на паша. Баба Марта, виждайки неразумността й, освободила снежните ветрове и я превърнала заедно с козите в камъни, от които потекла лековита вода.

За да предразположат капризната старица, жените в миналото рано сутрин, преди изгрев слънце, почиствали домовете си, изгаряйки събрания боклук и стари метли, за да пречистят дома от болести и злини. Червени тъкани, като пояси и престилки, се простирали на открито с надеждата Баба Марта да ги види, да се усмихне и да изпрати слънчеви лъчи.

Мартеницата – символика и традиции

Пресукването на бели и червени конци, е израз на вярата в новото начало и стремежа към здраве и късмет. Червеният цвят символизира силата и живота, а белият – чистотата и светлината. Според традицията мартениците се носят до появата на първия щъркел или разцъфването на дърво, след което се връзват на клонче за плодородие, пускат се в река за благополучие или се поставят под камък за гадаене.

Мартениците на Балканите

Традицията съществува и в други балкански държави:

Северна Македония: Мартениците, наречени мартинки, се подаряват с пожелания за здраве и дълъг живот. Според фолклориста Димитър Узунски те трябва да се носят на лявата ръка и да се свалят при първото виждане на лястовица.

Сърбия: В сръбската електронна медия “Гласс Пресс” (от 02.03.2020 г.) откриваме интересна статия, която отразява прекрасна инициатива, посветена на традицията да се изработват и почитат мартеничките, доказателство за общи обичаи на балканските народи. Ученици от Босилеград и Цариброд изработват мартеници и ги подаряват на народните представители в Сърбия, утвърждавайки балканската културна свързаност. 

Гърция: В Северна Гърция мартата предпазва децата от пролетното слънце. Гривничките се носят до Великден или до появата на лястовица. 

Албания: Към червено-белите конци често се добавя синьо мънисто назар срещу уроки.

Румъния и Молдова: Наричани мърцишор, тези амулети се подаряват основно на деца и жени, като в Молдова често включват сребърна или златна монета.

Мартеницата – нематериално културно наследство на ЮНЕСКО

През 2017 г. традицията на мартеницата бе призната от ЮНЕСКО като част от нематериалното културно наследство, благодарение на съвместната номинация на България, Румъния, Молдова и Северна Македония.

Какви мартеници предпочитаме?

Днес можем да намерим мартеници от всякакви материали и във всякакви вариации. И въпреки тази "пъстрота" и желание за уникалност и разнообразие, истинската мартеница представлява усукани бели и червени памучни или вълнени конци. Колкото повече се стремим да се придържаме към автентичните и традиционни практики, толкова по-идентични всъщност ще бъдем, а и ще допринесем в екологично естество, тъй като изкуствените материали са в основата на тежките замърсители на околната среда, с които се борим. Превръщането на този процес в семейна дейност с деца ще донесе не само радост, но и ще възпита любов към природата, творчество и традициите, които са ни съхранили и до днес.

Мартеницата остава символ на надеждата, здравето и обичта, свързваща поколения и култури в общия стремеж към доброто. В първия ден на март българите отново се връщат към корените си, вдъхвайки живот на тази древна и красива традиция. Нека помним заветите на нашите предци, и закичвайки се с червено-белия конец да бъдем по-обединени и сплотени, здрави, румени и засмени!

Честита Баба Марта!

Присъединете се към нашата общност в Telegram ТУК